КЪМ УЧЕНОЛЮБИВИТЕ ЧИТАТЕЛИ
Стефан Захариев
Мили съотечественици!
Познато е на всички ви, че вcеки един от человеците, за да се отличи от другите земни творения със словесността си, длъжен е най-първо да познава мястотο, в което се е родил и живее и е член на словесното му домородство. Затова и аз пожелах да изпитам и опозная точно милото ми отечество, и после да запозная и всичките мои съотечественици с него. Ако и да се считам неспособен за такова важно дело, като необучен по нещастие на своя роден език в свое време, все пак пред-приех да опиша града и каазата Татар Пазарджишка и всяко село особно - исторически, топографнчсски и статистически, и да изложа местоположително и с разстояниетото всяко село едно от друго. Както и главните планини и реки до пре-делите на съседните градища в една географска карта - доколкото ми стигнаха силите според слабите понятия, които имам по елински език, и то по причина, че преди 30 години покойният пловдивски иконом поп Костантин беше издал на гръцки език едно oпиcaние на Пловдивската епархия, много неточно и кратко, където само Татар Пазарджик и някои села повърхностно са отбелязани. И с цел да стане по-точно и по-изяснително oпиcaнито на тези места, всякa година обикалях по няколко села, [за] да разпитвам жителите за старите исторически предания, доколкото помнят старците, и да описвам планините, реките н развалените крепости и черкви, които са съществували в Българските времена, като събирах и колкото ръкописи български са се укрили от гонителите гърци на българската писмовност, в които се намериха някои откъси и забележки, много полезни за oпиcaнието ми. Освен това разпитах и някои приятели турци, които имаха частни истορии, написани подир завоеванието на тези места, от които извлякох няколко изяснения за станалите тогава битки с българите. И така до 1851 година, ако и да беше повечето материал готов за oпиcaниетo, но от една страна, като не познавам граматически българският език, не дръзвах на български да пиша, а от друга страна, не можех да пиша на гръцки език, като не намерих нищо гръцко по тая страна, освен в едно село, дето имало едно елинско преселение (Аπоιχ?α), и то отдавна изчезнало, мислех, че не ще ползва никак гърците и се чудех какво да правя. Но в това време, като се яви и второ описание на Пловдивската епархия, по-пространно и допълнено с някои стари надписи и разни забележки, измислени от списателя му Георги Цукала, с което той иска да докаже, че още осмият Яфетов син и внук на Ной Тир, като се населило това място, жителите му са се наричали трако-елини, и че Пловдив някога се наричал с това име, но сегашните българи го прекръстили така своеволно – без да мисли той, че старото име на този град Пулпуден, като не е елинска реч, откъде са го прекроили елините, ако не от Плъдън, с което име са го нарекли първите му основатели пелазгите подир потопа, а после за по-благозвучно са го именували Пловдив. И така аз, като не съм срещнал в нашите нови историци особено нещо да са забелязали за тази страна, за да се открият много забравени от историята работи, реших да наредя чинно съ-браният материал за описанието, доколкото ми беше въз-можно и на говоримият в тази страна език, описах местата на западните тракийски предели между България и Македония, а дето са се случвали важни събития и кървави битки, първо между българите и римо-гърците, а после между първите и отоманците, което описание с Божия помощ се свърши. Прочее молителствам, щото научените и способните от нашите учени да предприемат да опишат по-точно и по-про-странно не само тая малка кааза, но и другите каази в цяла Тракия, от които описания да стане едно точно и цяло Зем-леописание, и да се усъвършенства историята на тракийците. И прося извинение от любезните читатели за неправилното ми съчинение и правописание, понеже целта ми не е била да се прославя, или да се покажа, че съм много учен, и то сега, в преминала възраст, но да послужа и аз народу си с нещичко. Приймете убо, мили съотечественици, принесени-ят ми към вас мой трудец с истата ревност, с която ви го приносям, и ще задоволите списателя.
24 юни 1865 г.
в Т. Пазарджик Стефан Захариев
Предговор
Понеже настоящото описание се отнася за българите, дето живеят в западния край на Тракия, мисля, че не ще бъде излишно, ако пишем нещо вкратце не само за жителите на тази страна, но въобще и за всичките тракийски българи, които от незапомнени векове са населявали и населяват цяла Тракия. Според повечето стари и нови западни историци току-речи всичките народи жители на Европа водят началото си от Индия, а според елинските и някои истински историци, подир потопът тръгнало едно многочеслено отделение, под предводителството на някой Тир, и като преминали Възпора, настанили се в тая страна на Европа, която от техния предводител Тир са нарекли Тракия, и на тия преселници отпосле елините дали име пелазги, а те между себе си са се наричали по самоскритския език ярии, т.е. орачи, или полски жители, които са знаели още тогава да орат и да сеят жито. Подир тия пелазги и други отделения са излазили от Индия, и едни са останали в Азия, и са се населили при Черно море като връгите, (βρ?γες), от които и мястото нарекли Фригия (сега Медиях). Други се отправили през Карпатските планини и се населили край река Волга и сегашна Малорусия. И всичките тия едноплеменни отделения тогава живеели патриархално като израелтяните и са говорили стробългарският или славянският език, додето 700 години преди Христа едно най-голямо отделение тръгнало от Индия под предводителството на двама братя Брен и Болг, и така Брен отишъл със своите, та се населил в Западна Европа, а Болг със своите останал в Източна Европа, от когото и жителите на тази страна славяни се наименували болгари или българи - понеже старите българи са произнасяли ъ като о, и на това имаме живи свидетелства – цепинските и рудопските потурчени и непотурчени българи, които и днес казват болгарин, и гърците наричат със собственото им име горци. И така са станали и тракийските славяни от пелазги – българи. Но понеже нашата цел е да опишем само жителите на Западна Тракия и то от Одрин до Средна гора, между Стара планина и Рудопа, затова оставяме по-учени и по-способни българи да опишат другите жители на Тракия, а ние се ограничаваме да кажем според Страбона, че преди много векове пет племена едноезични населявали западна Тракия от Одрин до река Искър; а Зосим нарича тия места Тракийска Скития (както са наричали елините всичките славяни скити и варвари). И според доказателствата на Херо-дота и Страбона тия пет племена са населявали следващите места: 1).Удръците (на гръцки изкривено одриси - ?δρ?σαι) живяли в одринската област, и тяхният цар Търън (Тирис - Τ?ρης), основал [за] първи път градът Одрин, сегашно Едрене, при река Марица, и това племе било по-силното от другите четири племена; 2). Въстанците (вистони - β?στουες) живяли в южните предели на Западна Тракия, сега Ксантийска област (Ахър челеби). 3). Затръци (сатри - ς?τραι), живяли в планините Рила и Рудопа, за които Херодот в седма книга пише, че били войнствен народ, и юнак (Μ?χιμου ?θυος ζωυ ?χ λιοτε?ας), и ги нарича Вълхви, понеже живеели от плячка, и изповядва, че тоя народ не се бил поко-рил на никой човек в света и че следувал да си живее свободен и в неговото време; 4).Тилците (тилатии - τιλατα?οι) , живяли накрай пределите в Средна гора (Σχ?μιον, χαι Μ?σον ?ρος); 5). Бесите (веси – βησσοι, χα? β?σαι), живеели в полето и били по-учени и по-образовани от своите съплеменници, и по примера на своите предци живеели патриархално и нямали нито кумири, нито капища, и молитвите си или религиозните си длъжности изпълнявали под стари и големи дървета и вярвали в безсмъртието, додето някои мъдреци Замълк (Ζ?μολξις) и Евмълп (Ευμολπος) ги научили да вярват и в други божества, и да основат едно гадалище (Μαντε?ον) на най-високия връх на планина Рудопа в името на бога Сива, или на някой си индийски цар Дионис - на тая планина най-високият връх се намира в Пазарджишката област, от турците наречен Гьоз-тепе, заради пространния изглед, дето има и се види много надалеч към юг, изток и север, и понеже там има великолепни развалини от мраморни сгради, постла-ни с мозайка, вероятно там да е било гадалището на нашите предци, за което Херодот казва, че не било по-малко важно и по-долно от Делфийското прочуто гадалище, и че на това гадалище дохождали нарочно человеци освен тракийците и аватирите (?υταρι?ταιτε) или агатири, които според Страбон живеели между Рудопа и сегашна Перин планина в Мелнишко, и илирийчените и дарданчени от Охридската област да се допитват на това гадалище за своето щастие и бъдъщност. От тия доказателства явно се заключава, че македонците агатири, илирийчените и дарданците, като съплеменници на тракийските славяни, са предпочитали това гадалище пред елинските. После одринският цар обновил малкият градец Плъдън (от плодний, или от плодовитото място, наречено от първите индийски славяни) и събрал в него разсеяните по полето беси, и го преименувал Колиби. Подир някое време Македонският цар Филип, като бил принуден всякога да иска от своите съседи и единоплеменници спомагателни войски против горците или елините, забелязал, че тези места били изобилни със злато, желязо, олово и други земни произведения, та ненадейно нападнал тракийците и завладял Пловдивската област от сегашно Харманли до Средна гора и разширил Пловдивската крепост, а като съградил някои великолепни къщи, преименувал го Филипов град (Φιλιποπολις), а пък за да може да удържи този град, основал наблизо още две крепости – Дръглян (Δρ?γιλον) и Мъстра (Μ?στειραν). Тъй като бил сюзерен на елините и покровител на техните религиозни заведения, [и] понеже тогава фокийците били се възбунтували и отишли, та разграбили имането на Делфийското гадалище, цар Филип с много войска отишъл да ги накаже за светотатството и забрал всичките жители от Фокийската област, та като ги докарал вседомовно в Западна Тракия, селяните (το?ς αστιχ?υς) населил между баткунските, станимашките и хисарските българи, а гражданите населил в Пловдив, който преименували Лукавий град (Πονιρ?υπολις). Това преселение или заточение е станало 360 години пр .Хр. И така тия елини фокийци, ако и да станали една смес с пловдивските българи, както показват и изнамерените досега елино-български надписи, не са си вардили народността и езикът, додето българският цар Иваница или Калоиван раз-ора до основите Пловдив и изкореняса потомците на фокийците, щото до падането на българското царство нито име, нито дума гръцка не се е чула в Пловдив. Сегашните гърци неколцина са пришълци от Епир и Тесалия, а повечето са погърчени българи от селата. Подир умиралката на цар Филип, синът му Великий Александър, като покори елините със своите македонци и съюзниците тракийци, с които и отиде да завладее цяла Азия, тогава нашите тракийци под предводителството на своя цар Измор (?σμαρος) станали, та превзели крепостите и се освободили от македонската власт. После, когато след смъртта на Александър Македония останала под властта на цар Беридика (Περδ?κας), те били и негови съюзници, докато римляните завладели цяла Европа и част от Азия, та подновили крепостта на Пловдив и го преименували Тремонте (Τριμ?ντιον). И така тоя славянски град в различни времена носил е пет различни имена. После, като се разделила римската държава на две империи Западна и Източна, тия места останали под властта на Византийската империя, и наедно с гърко-римляните, като приели християнството и се покръстили, следователно били са подчинени и под черковната власт на гръцкото духовенство - което непременно им е наложило своя език в черквите и училищата им, като не са имали още такива книги на своят си език (сега последно са намерени някои ръкописи на черковни книги написани смесено с рунически и кириловски букви) - но при всичко това нашите тракийци, при многото усилия на гърците, пак си утвърдили народността и езика, който са донесли от Индия и на който коренът е в самоскритският език и писменост. После, в 485 г.сл. Хр. едно отделение от Атиловите хуни, или венети и анти, под предводителството на някой воевода Борис, преминали през Трояновите врата в Тракия и се населили в Цепина, отдето, подпомогнати от своите съплеменници тракийци, държали са седемгодишна война с гръцкия император Анастасий Дикор, додето да изкоренят фокийските елини преселници от Баткун. А после волжките българи преминали Дунава и едни се устремили към югозапад и завладели Македония, Епир, Тесалия, Пелопонес и цяла Морея, [а] други се стремели към югоизток и завладели Долна Мизия (България), според Зосима - Понтийска Скития, и там, като не можали да се съберат и да се помина[ва]т, в 679 г. подир Христа едно многочислено отделение от българите преминало Стара планина (Ем) през Демир-Капия при Сливен, и предвождани от своя началник Батая (Βατβ?ιας), навлезнали в Тракия и се населили от Одринската област до западните й предели между своите единоплеменници и единоезичници тракопелазги, и съществуват и до днес! Прочее, когато най-старите елински историци, които са на почит от целия учен свят, пишат така за тракопелазгите и тракославяните, чудно е как сегашните гърци, най-паче Георгий Цукала Закинтянин и Власия Скордели Станимачанин искат да докажат, че Пловдив бил елински град и жителите на тези места били тракоелини, и то по причина, че в Пловдив някогаш са ко-вали медни пенязи [монети, б. ред.] с гръцки букви, и са намирали в Баткун, Станимака, Хисарът и в Пловдив надписи с елински букви, [но] и те смесени с български, например вместо гръцки "тис полеос" Тης П?λεως – "то градо" ТΩ ГРАΔ О, а на друг надпис смесено, напр. 
F ΧΡΟΥΩΜΟС, която дума може да е изкривено Крумос, от Грумоша или Крум, великият цар български. Колкото за пенязите, ковани с образите и имената на римските цезари, няма никакво значение гръцката писменост, понеже, като е имало в тези места медни рудници, каквито се виждат в Пещера и другаде, то за по-лесно са ковани в Пловдив, както виждаме и множество сръбски и бошнашки сребърни пенязи, ковани в Рагуза и във Венеция, които носят образите и имената на сръбските крале и деспоти и на бошнашките банове, написани с латински букви, както и в много ръкописи от IX век се намират между българските букви и гръцки букви намесени, но от това нито българите са станали гърци, нито сърбите и бошнаците – латини, нито латините – пловдивски гърци. Но гърците ще кажат, че българите, като са били по-много от гърците и са били владеещ народ, защо да не са тия написи на техния език? Отговаряме, че първите преселници на Тракия, още скоро след потопа, не са имали писмена, но само някои черти и резки, с които са отбелязвали по-важните събития, и като силен и миролюбив народ, който се е благодарил да живее от земеделие и вътрешна търговия, не е имал сношение с другите народи и не е искал да завладее чужди места, нито е допущал и другите да завладяват тяхното място, (както са правили горците), та са заели писмеността си от финикийците (арабите) и така са останали безграмотни. После Болг, техният съотечественик и единородец, когато дошъл при тях подир толкова векове, ако и да е донесал някои по-точни писмена от Индия, но и те не са били достатъчни за цели писания, но само техните друиди или жреци са ги употребявали, за да отбелязват пророчествата на родопското гадалище (виж по-нататък забележки 26 и 32) и да пишат религиозните книги, та после цар Филип, като въведе в Македония гръко-елинската писменост и като завладя пловдивските славяни, няма съмнение, че и тук е въвел тая писменост, а после, като е преселил и фокийските елини, разпространила се гръко-елинската писменост и езика; а фокийците, като са били по-изкусни в художествата, следователно тe били по-майстори в рударството и са били определени от римляните да коват и пенязите, са ги надписвали с каквито писмена са знаели в чест на своите владетели. А за надписите, дето се намират на камъни и мраморни плочи, понеже е имало и българи каменорезци, те, като не са знаели точно гръцкия език, смесвали са и български думи между гръцките, и ако да прегледа някой оригиналите на тия надписи и непрекрояваните надписи в писанието на реченият Цукала, ще види много такива имена, не само съществителни, но и прилагателни даже, и български букви, изпосле смесени с гръцките. Но гърците ще кажат и това, че всичките послешни гръко-римски историци пишат Пловдив с гръцкото име Филипопол, понеже са знаели, че тоя град е бил елински, но пък и всичките знаят, че както Плъдън (после обърнато на Пловдив за благозвучие) звънти по-добре в ушите на българите, така и Филипополис по-добре звънти в ушите на гърците, и затова техните историци, ако и да са знаели първото име на тоя град Пулпудени, че не е елинска реч, но е прекроена от Плъдън, предпочитали са да го наричат Филипопол, и от тях са вземали историята не само римляните, но и франгите и германците, и по подражание го пишат Филипопол. Както гледаме, че и турците, подир завоеванието на Мала Азия и Европа, на много градища са преиначили имената по своему, но жителите на тия градища не са се преобърнали от това на турци. Така и франгите и германците и прочее европейски народи, додето да обработят своя писмен език, чели са и писували са на латинския език, на който и до днес изпълняват свещените служби в черквите си, но от това не са станали латини. Тъй също и тракийските българи, защото някога употребявали гръцката писменост, не са станали гърци. Това може да мечтаят само разпалени от великата идея глави! Прочее напусто се мъчат и ще се мъчат гърците да докажат, че трако-пелазгите или тракийските българи са били побългарени елини, когато не щат да видят, че техните стари историци пишат, че и малкото гърци, които се намират в Тракия и Македония, са погърчени българи, и додето безпристрастните панелинисти (ако има и такива) точно прегледат всичките градища и села, както и реките и планините в цяла Тракия и научат имената им, нека прочетат и европейските езикосписатели и археолози, [за] да видят що пишат за древните славяне-българи, жители на Тракия, и ще се уверят, че говорим безпристрастно цялата истина, за която съм благонадежден, че никой от разумните любочитатели не ще се съмнява.
Бъдете здрави!
24 юни 1865 г.
Т. Пазарджик.
